неделя, 3 май 2015 г.

April favourites





 Здравейте!
 Изтъркаля се още един месец и годината скоро ще се преполови. Това малко ме плаши. Наистина много бързо минава времето.
 Срам ме е да си призная, но през изминалия месец съм прочела само една единствена книга и съм започнала друга, така че в априлските любимци книги ще отсъстват.
Козметика
  1. Пастелните лакове.
    С пролетното настроение ме съпътстват и пастелните лакове. Цветни и свежи, но все пак не прекалено натрапчиви. Според мен са идеални за сезона.
    Golden rose selective 84 (бежово) ; Rimmel 60 seconds 842 too cool to tango ( много светло и ненатрапчиво синьо, което не излезе добре на снимката); Golden rose WOW! 13 (люляково светло лилаво); Selene 259 ( розово-прасковен нюанс); SNB Ангел (нежно розово)

  2. Един цвят от палитрата ми на Manhattan Only- Button baby. Най- светлия цвят.
    Този цвят е... не знам как да го опиша. Слонова кост, може би, с лек оранжев под тон и бляскави частици. Харесвам го, защото мисля, че много подходящ за сутрините, в които усещам, че едва си държа отворени очите. Отваря погледа по един доста деликатен начин и ги прави по събудени.
  3.  
  1. Новата ми прическа
    С настъпването на пролетта реших, че е време за промяна. До последно незнаех какво точно искам. Когато фризьорката започна да скъсява дължината, се притесних, че съм направила грешка и започнах мислено да си се вайкам. В крайна сметка съм доволна от резултата. Косата ми изглежда жизнена и ми е толкова леко.
Настроение
  1. Ябълки
    Обичам всякакви плодове, но ябълките са едни от любимите ми. Този месец в училище ( а и вкъщи) доста често си ги хапвах.
  2. Цветовете на пролетта. Най- сетне и моя град се раззелени и е толкова красив. Цветовете на цъфналите дръвчета, новопоникналата тревичка. Лалетата. Обожавам лалета. Всичко е толкова прекрасно. Не съм си и представяла, че пролетта ще ми липсва толкова много. Станала съм доста зиморничава.
  3. Слънцето. Толкова ми липсваше през последните няколко месеца. Сега използвам всяка възможност да се разходя под слънчевите лъчи. 
  4. Няма как и да не спомена пътуването ми до Русе и Перперикон. Няма какво да се обяснявам, имат си отделни постове тук и тук. В Русе бях с приятели и си изкарах наистина страхотно и много се забавлявах. Не се разминах и без книжки. Мисля, че си изградих някакъв навик щом отида в друг град да си взимам по някоя или няколко книги за спомен. Посещението на Перперикон и няколко други места, беше заедно със семейството ми и имах възможност да се порадвам на природата.  
  5. Великден. Естествено, че този празник ще ми е любим. Съхранилата се традиция, шарените яйца, козунаци, цялото семейство се е събрало. В забързаното ежедневие, все по-рядко семействата успяват да се съберат и да се видят. Какъв по-хубав начин от това да отбележим този празник. 
Филми 
 
  1. Първенецът на класа
    Филмът ме впечатли с това, че реално показва как хората се държат с различните. И как един мъж се бори със всички сили да постигне мечтата си, въпреки заболяването си. Току-що завършилият университет, Брад Коен, има синдром на Турет. Историята проследява част от детството му и настоящето, когато ходи на десетки интервюта за работа. Показва как околните се държат с него и как, всъщност, до една юношестка възраст, никой не му вярва, че издава звуци, не, за да дразни околните, а защото има синдрома. След като изгледах филма се поразрових малко и открих информация за синдрома и също, че филма е по истински случай. Според мен наистина си заслужава, да се даде шанс на този филм и мисля, че трябва повече да се интересуваме от такива заболявания. Да се научим да приемаме различните.
  2. The Duff 
    Този филм гледах в началото на месеца. Не е нещо особено впечатляващо и невиждано, но става. Разтоварващ филм разказващ за проблемите на тинейджърите от поколението на техниката.
    Те се разхождат със смартфоните си навсякъде и едва ли не без, тях са мъртви.
    Те  имат лоши барбита, управляващи училището.
    Те се борят да впечатлят момче, което в последствие разбират, че дори не харесват.
    И винаги има едно дебело грозно момиче в компанията, от името на което се разказва историята. Надявам се книгата да е по-добра от екранизацията. Все пак както казах филма не е за изхвърляне. Актьорският състав ми допада, замисъла също, но самата реализация  куца. 
  3. Furious 7
    Не знам какво да кажа за тази част от поредицата... Винаги съм харесвала Fast & Furious, и ще продължавам да го харесвам. Furious 7 не се отличава много от предшествениците си. Тук отново има голяма доза екшън, ефекти, каскади, добър актьорски състав. Има и извество надграждане в сравнение с другите филми. Караше те да настръхваш от време на време. Да скачаш от сграда на сграда и то в кола си е доста екстремно. Има всичко, за да намери мястото си в този пост. Аз обаче по- скоро го слагам тук от сантименталност. Края наистина ме разчувства и мисля, че за мен е доста добър, за да кажа чао на поредицата.
Музика

                                                                                          
                                                                                   
                                                                                         
Тези две песни ги харесвам толкова, защото ги свързвам с филма, който излезе тази година. Това е една от любимите ми филмови поредици и ми едно такова... носталгично. Без Пол, един от главните герои мисля, че ще ми е изключително странно да гледам друга част ( а доколкото разбрах ще излиза такава) и не съм сигурна, че ще го направя.                                                                                     
Още в първия момент, когато чух песента нещо в мен... не знам бях ... наистина много ми хареса. След известно време попаднах и на клипа. Когато го гледах се впечатлих още повече. Хареса ми, че са включени кадри от дадени събития ( макар и злощастни).


Е това беше.
Приятен ден.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...