събота, 18 април 2015 г.

One of my days: Красотата в миналото

 След известно отсъствие, отново съм тук за да споделя с вас, как протече още един от моите дни. Този пост бях започнала да пиша непосредствено след самото пътуване, но след като бях написала половината, текста просто реши да се изтрие и сметнах, че моментът не е подходящ да се захващам с него отново. Щях да си излея всички отрицателни емоции, а самата тема, не заслужава това.
 Нека да започваме...
 От доста време не бях гледала как изгрява слънцето. Забравила съм, колко красиви са изгревите и залезите. Трябва по-често да ставам по-рано, за да се радвам на слънцето преливащо се в безброй различни цветове. Забравила съм, да обръщам внимание на онези малки неща, които оправят денят ти.
 Успях да се насладя на гледката на  10-ти, когато със семейството ми се отправихме на малко пътешествие, крайната точка, на което беше Перперикон. От доста време исках да посетя това място и ето, че се появи възможност. Аз, всъщност, не знаех къде отиваме, докато не се качих в колата, петъчната утрин, в 05:30. Родителите ми знаят, колко много обичам да посещавам древни селища, комплекси и крепостни, и това беше един вид изненада за мен.
 След около три часа и половина пристигнахме в Кърджали. Останахме там за малко, два часа може би, но това ми беше достатъчно, за да поискам да се върна някой ден. Впечатли ме парк Арпезос, който  е разположен по поречието на река Арда. Толкова зеленина, цветя, място за почивка, фонтанчета и тези... не знам как да ги нарека... басейни със кей?? (моля някой, ако разбра за какво говоря да ми каже как се наричат). Паркът беше пленителен. И другото нещо беше пазара. Толкова много цветове на едно място, пълно с хора, та чак се пръскаше по шевовете, не знам, прати ме някъде... на едно вълшебно място.

 Следващата спирка вече беше Перперикон. Първото нещо което видях беше гущер... и след това, доста често попадах на тези гадинки. Никак не ги обичам, не ме е страх от тях, но са ми неприятни.

  Няма да мога да опиша това място. Толкова красиви места има в нашата малка страна и се надявам да посетя, колкото се може повече от тях. Да нарека Перперикон красив, прекрасен,уникален... всички тези думи не могат да опишат цялата му прелест и великолепната гледка, която се открива. И понеже думите не са достатъчни, ви оставям с малко снимки.

 Посетихме и Каменните гъби. Оказаха се много интересни и доста по-високи от мен.
Снимката е взета от интернет

 Следващото място, което посетихме беше в Хасково, а именно Монумента на Света Богородица. Статуята е разположена върху параклис висок 17 метра, като тя самата е 14 метра. Удивителна е. Качихме се и на Камбанарията ( за мен това е голямо постижение, защото имам страх от височини), която е съвсем близо до Монумента и е висока 30 метра. Когато се качихме на последната площадка имах чувството, че всеки момент всичко под краката ми ще се срути и аз ще пропадна след него. Но напълно си заслужаваше. Виждаше се целия град и бяхме на нивото на самата статуя... и беше супер.

Това беше и последната спирка от нашето пътуване. Качихме се в колата, и се отправихме към къщи. Стигнахме към 10 и нещо вечерта  и аз бях толкова изгладняла, хапнах и веднага се пъхнах под завивките.

С това завърши първият ми досег с Родопите. Останах тотално очарована и при първа възможност ще се върна в този край на България.
До скоро.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...