сряда, 8 април 2015 г.

Ние, лъжците на Е. Локхарт

 Здравейте!
Днес съм тук, за да поговоря малко за Ние, лъжците на Емили Локхарт. Настанявам се удобно с чаша чай от едната ми страна и книгата от другата и започвам.
 Ще започна с това да помоля всички, които не са чели книгата да не продължават нататък.

Добре дошли в прекрасното семейство Синклер.
Никой тук не е престъпник.
Никой не е пристрастен към нищо.
Никой никога не се е провалял.
 Когато започнах книгата бях със коренно различни очаквания. Мислех, че това е една лятна история- любов, приятели, семейство. 
 Всъщност е една призрачна, тъжна история. Една тайна, забулена от семейството, скрита на място наречено Бийчуд.

 Историята се върти около фамилията Синклер. Всички членове на семейството са известни, умни, красиви и руси.Всички членове на семейството са лъжци.

"Ако искаш да живееш там, където хората не се боят от мишки, трябва да се откажеш от живота в дворци."

Каденс, Мирън, Джони и Гат, индийчето, което прекарва летата си с тях, са наричани от себе си и от останалите членове на семейството, Лъжците. Макар през останалото време от годината да не поддържат връзка, през летата отново, четиримата се събират и се забавляват, обичат, правят домашен сладолед и ходят на малкия плаж. Между Каденс и Гат прехвърчат искри още първия път, когато се виждат. Влюбват се, но различията не им позволяват да са заедно.
Докато Лъжците растат, техните родители се опитват да се сдобият с колкото може повече от наследството на семейството. Използват всякакви методи, та дори започват да настройват децата едни срещу други.
Untitled | via TumblrПървородната внучка на Харис Синклер, Каденс, преживява инцидент през 15-тото лято, което прекарва на остров Бийчуд. Всичко потъва в мистерия. Тя не помни какво се е случило и никой от семейството не и казва истината. Доказателство за случилото се, обаче са честите болки в главата, които получава. Принудена да взима пристрасяващи лекарства и да прекара безброй часове в лекарски кабинети, Каденс решава, че на всяка цена трябва да разбере, какво се е случило през лято 15. След едно лято прекарано в Европа, където опознава подовете на всички хотели, в които отсяда и безуспешните и многократни опити да се свърже с някой от Лъжците, тя решава,  през лято 17 да се върне на Острова. Това, което открива обаче, е съвсем различно от гостоприемния остров, който помни. Сега всичко е обновено, студено, модернизирано и тъжно. Сега обитателите му са различни. Тази част от книгата ни разкрива, какво се крие под хубавата обвивка. Попаднали на острова, заобиколени от всякъде от вода, членовете на семейството се чувстват като в затвор. Каденс разбира, че нищо не е наред и всеки носи болката от случилото се преди две години. Макар да не помни какво е то, ясно вижда последствията.

"Дръж се малко по-мило, отколкото е необходимо"

Заедно с последната част от книгата, ни връхлита и истината. Толкова неочаквана, че те кара да спреш за 10 минути и да обмислиш нещата. И разбираш колко истина има в тази книга. Тя не се отличава с брилянтен сюжет, вярно неочакван, но не и брилянтен.Тя не се отличава с начина на писане на авторката. Не се отличава и заради героите си. Отличава се с това, че ти казва истината.Отличава се с това, което ти оставя след като я прочетеш. Оставя ти храна за размисъл.
Untitled | via TumblrВъпреки, че искам да пиша още за тази книга, се опитвам максимално да не издавам нищо съществено и знам, че всичко е много объркано, но се надявам тези, които са чели книгата все пак да разберат какво искам да кажа. Само ще добавя колко много ми харесва това, че Каденс и Гат си пишат любими цитати по ръцете. Звучи ми много сантиментално. Много ми харесва и това, че Кади пише приказки, дори си имам любима... онази за мъничката принцеса... от нея е и един от любимите ми цитати, който видяхте по горе.

"Хубаво е да бъдеш обичан, дори любовта да не трае."

Мразя тази книга. И в същото време я обичам.Мразя я, защото показва истината, която ни заобикаля от всички страни.Всичко е лъжи, пари, фалшиви усмивки, тайни...Обичам я, защото показва истината, която ни заобикаля от всички страни. Обичам я, защото е една от онези книги, която не те пренася в друг свят изпълнен с фантастични герои, розови мехури и цветя. 

И ако някой ви попита как свършва тази книга-
ИЗЛЪЖЕТЕ.

Няма коментари:

Публикуване на коментар