събота, 4 април 2015 г.

Ангел с часовников механизъм– Касандра Клеър

The Infernal Devices Започнах книгата с доста отрицателно мнение (напоследък все така започвам ревютата си). С голямо желание бях започнала предхождащата я поредица, но след 3-тата книга, вече загубих интерес и досега не съм я завършила. Затова тази ме остави приятно изненадана. Има много прилики с Инструментите на смъртните, но въпреки това ми беше доста интересна. Наистина харесвам Теса. Въпреки, че е много млада и страхлива, успява да се справи с сполетялото я. Дори понякога има доста добри идеи... и доста глупави такива, но... А Уил, ах Уил Херондейл ( много ми харесва фамилията му), както и да се държи има нещо в него, което ми пречи да не го обичам. И е ужасно умен, и с добра памет, и обича да чете...За другите герои съм със смесени чувства. Не мога да изкажа мнение за Джем, някак си ми е далечен и незнам... Джесамин ми изключително антипатична личност, но тая надежда, че с развитието на другите книги, ще реши да порасне и да приеме съдбата си. За Шарлот и Хенри също не успях да си изградя стойностно мнение, затова ще кажа само, че ги харесвам. Надявам по- нататък да разбера повече за Хенри (доста интересен герой е според мен) и също така да обръща повече внимание на Шарлот и не чак толкова на лабораторията си.
  Няма как да не свържа героите от Инструментите на смъртните, с тези на Адски устройства.
The Infernal Devices Въпреки, че като ги сравниш няма особени прилики, особено на външен вид. Теса страшно много ми напомня на Клери, също толкова уплашена, но малко по смела версия на Теса... Уил,страхотно момче с много вътрешни рани, прекрасен външен вид, и иначе добро сърце, държащо се като самовлюбен глупак ( още ме държи затова, което каза на Теса накрая). Той също ужасно много ми напомня на Джейс, една негова версия, в която е малко по арогантен и галантен. Джем, който винаги пази гърба на Уил, точно както Алек пази този на Джейс. И Джесамин (Да, Джесамин. Малко ме дразни и затова смятам да я наричам така, а не Джеси...), добре де, тук няма особено място за сравнение в характерите... Как да сравнявам Изабел, смелата, млада жена, ловец на сенки,  винаги готова и Джесамин, която е толкова, толкова...дразнеща. Тя твърди, че всячески се опитва да избяга от света, на който принадлежи и въпреки това остава там. И двете момичета са поразително красиви, едната тъмнокоса, другата с коса като слънце.

Non è colpa tua WillЦитати:
    " — Но тези книги са зад решетки! — възрази тя. — Като в книжен затвор!
      — Някои от книгите хапят — ухили се Уил, — трябва да бъдем внимателни.
      — Човек винаги трябва да внимава с книгите — каза Теса, — и това, което те съдържат. Думите имат силата да ни променят."

   "  — Всеки си има нещо, без което не може да живее. Ще открия каква е
      твоята тайна, не бой се — тя искаше да каже това лековато, но при вида на
      лицето му, гласът й заглъхна несигурно. Той я гледаше странно и твърдо."

"    — А тази идиотка Теса, вместо да хукне да бяга с Магнус...
      — Брат й бе окован на стола в стаята — напомни му Джем, — не знам
      дали аз самият бих избягал.
      — Виждам, че упорито не желаеш да видиш гледната ми точка.
      — Ако тя е, че в стаята има хубаво момиче, което те е разсейвало, я
      виждам доста ясно.
      — Мислиш, че е хубава? — изненада се Уил. Джем рядко говореше на
      тази тема.
      — Да. Ти също.
      — Не съм забелязал. Честно!
      — Да бе. Забеляза и още как. Даже аз забелязах как ти забеляза —
      усмихна се Джем."

..."   Това бе вярно. Уил не мислеше за Теса. Ставаше все по-добър в това
      да не мисли за нея. Всичко, което се изискваше, беше воля. И практика."

"  — Ти... ме караш да се смея. От мига, в който ме халоса с онази
      бутилка.
      — Беше ваза — каза автоматично тя."

Имам още много любими моменти и цитати, но мисля, че вече ще стане прекалено. За момента е това. Не ми се ще да разкривам подробности, затова е доста кратичко. Да видим какво ще е мнението ми след като завърша поредицата.

1 коментар:

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...