петък, 3 април 2015 г.

 Току-що се прибрах и бързам да седна на компютъра, защото докато вървях към вкъщи си мислех, как ми искам да пиша, да пиша за нещо смислено и важно за мен... и наистина, докато си вървях имах чудесни идеи и  се чудех с коя да започна, но сега като стоя тук, всичко се изгуби. Всичко ми изглежда много глупаво.
 В момента единствено си мисля, колко малка се чувствам на фона на всичко друго. Аз съм прашинка. И нищо повече.

Сутринта валеше сняг.
По обяд духаше вятър.
Грееше слънце.
Ходих на репетиция.
Смях се.
Пих кафе.
Видях го.
Прибрах се.
Бързах.
Седнах в парка.
Бях в хотела.
Гледах околните.
Усмихвах се.
Не слушах какво говорят приятелите ми.
Търсех някого.
Не знаех кого търся.
Тръгнах си.
Не издържах.

Прости изречения.И нищо повече за четящия.Всичко - за пишещия ги.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...