понеделник, 13 април 2015 г.

Ваканция, яйца и козунаци...

Днес е последният ми шанс да седна и да напиша нещо спокойно, без да бързам. Както всички ученици знаят, утре отново трябва да ставаме рано и с бодра ( надявам се) крачка да се отправим към училище.
 Странно ми е след толкова време, отново да пиша пост, свързан със ежедневието ми.От къде да започна...Мисля си да направя нещо като обобщение на ваканцията, но ще видим какво ще излезе.
 Ваканцията ми не протече кой знае колко интересно. Първите шест дни от нея прекарах като почти не се появявах в къщи. Още сутринта излизах, като използвах всяка възможност да се видя с приятели ( дошли си за ваканцията), прескачах от една уговорка на друга и като цяло прекарвах доста време по кафенетата, следобед бях на репетиция и след това с някои от групата отивахме на кафе ( и вечеря в моя случай).
 На 9-ти една приятелка имаше рожден ден и го отпразнувахме подобаващо. Беше доста интересно, защото всъщност го празнувахме през деня и искахме да отидем на пикник, но лошото време ни попречи. Чувствах се странно, защото от доста време не бях присъствала на дневно парти за рожден ден и това ме върна няколко години назад. Вечерта отново излязохме да го отпразнуваме и после, докато се прибирах към вкъщи се вкочаних от студ.

 На 10-ти с нашите се отправихме на кратко пътешествие, крайната точна, на което беше Перперикон. Наистина това е едно от местата, на които гледката ти спира дъха. Освен там, минахме и през няколко други интересни места. Но малко повече за това ще прочетете в някой бъдещ пост.
 На 11-ти, докато нашите отскочиха на пазар, аз сътворих първия си козунак. Много съм горда със себе за това си постижение. Мисля, че се получи много добре като за първи път.
Преди да излязат, обаче успяхме да боядисаме яйцата и макар да не бях въодушевена , както когато бях малка, когато видях шарените боички ми светнаха очите и запретнах ръкави. Вечерта мислех да излизам с приятели, но се отказах, защото ми се прииска да бъда със семейството си.
 На Великден с родителите ми се отправихме към Троянския манастир. Той е третия по- големина в страната и мисля, че е доста заинтригуващ.
И така стигаме до днес (13), последният ден от ваканцията. Сутринта още в леглото си мислех, как като стана ще се нахраня и започвам да уча. Ами, не стана точно така. В близост ми беше втората книга от поредицата Трил: Разкъсана и я подхванах, та чак към обяд реших да се измъкна от леглото и да погледна нещата за учене. Няма да съм аз, ако не оставя нещата за последния момент. И така, сега съм тук пред компютъра като умишлено избягвам да поглеждам към чакащите ме недовършени задачи. Колкото до книгата, не бих казала, че е някаква сензация, но като я започнах и сега не мога да се спра. Просто те повлича в историята си и не те оставя, докато не я приключиш ( което при мен ще е много скоро ). Има нови герои и Локи ми е новият любимец. Все още харесвам Фин, но Локи е веселяк и искрен и мисля, че си пада по Уенди ( която ме дразни). Дано да не врътне някой номер и да излезе, че на страната на гаднярите. Е, книгата най- вероятно ще си има собствен пост, така че май е по-добре да спра до тук.
Ще се "видим" много скоро.



Няма коментари:

Публикуване на коментар