четвъртък, 2 април 2015 г.

One of my days: Един дъждовен уикенд...

 През уикенда с няколко приятели си направихме пътуване до град Русе. Там бях ходила няколко пъти, но все за кратко и без особено време да поразгледам. Не съм правила снимки във самият град, защото напълно забравих за фотоапарата, обладана от атмосферата на Русе. Вярно, времето беше лошо и валеше силно, но това някак допринасяше за красотата на града.
интернет
 Беше наистина забавно, когато една от приятелките ми каза "Виж, книжарница!" и аз напълно забравих за всичко, рязко се обърнах в посоката, която ми беше показала и тръгнах натам. Повъртяхме се малко вътре,а аз си тръгнах с две книги. След това доста време търсихме свястно място, където да се нахраним ( отне ни около 1 час да решим). Отидохме и до крайречната уличка?? и постояхме малко там да се полюбуваме на гледката. В един момент едно от момчетата извика " Вижте чайка !!!" и сочеше към нея и всички започнахме да се смеем... бяхме вир вода, опитвайки се да се скрием под малкото и недостатъчни чадъри, а той свали неговия и ни извика да гледаме чайката...Всъщност това е за самият град... ще обърна повече внимание на забележителностите които посетихме в блиост до него.
 Първо посетихме крепостта Червен. Тя представлява средновековен български град, който е бил един от най-значимите военни, стопански и църковни центрове на Втората българска държава.На територията му са открити крепостни стени, църкви и жилища. Сред останките днес, можем да се наслаждаваме и на единствената оцеляла Кула. Мястото е прекрасно. Още докато се изкачваш по стълбите те лъхва дъха на древността. Усещането е много силно. Да знаеш, че преди векове, по стъпките по които вървиш , са стъпвали други хора живели в друг живот, с други терзания и друго щастие. Днес всичко е много материално. А тогава, хората са се радвали на новонастъпилия сезон, на свободата, на семейството, това е било тяхното щастие. Сега не е така. И това, че бях там в точно този момент ... Важно беше за мен. Нека стига съм се отплесвала, да преминем към няколко  избрани снимки:







Следващото място беше Басарбовския манастир. Там съм ходила и преди и още тогава смятах, че едно наистина много красиво място. Да гледаш манастира извиращ от самата скала, преплитащ се с нея. Той толкова цветен красив, топъл, а тя сива и студена. Гледката е страхотна, вътре в теб нещо се надига и те кара да се гордееш, че живееш в страна с такива красоти.
                   





И последното, но не и на последно място, беше Ивановските скални църкви. Там също бях ходила и преди и дъхът ми бе спрян от гледката. Самата църква се намира вътре в скала и единственото, което подсказв, че тя може да е там е малкото балконче... Спиращо дъха.


Е тук вече мисля да спра, защото имам още много какво да кажа за тези места, но ще стане прекалено дълго.
До скоро ! 


Няма коментари:

Публикуване на коментар