понеделник, 23 март 2015 г.

"Фор" - Вероника Рот

Four 😍💪👏Сигурно съм единствената, която още не е прочела книгата, но все пак реших да изкажа мнение.
 Дълго време отказвах да прочета тази книга. Незнам каква беше причината. Дали от меланхолията, която изпитвам, когато си спомня края и по специално онзи израз в началото на епилога на "Предани"- " Две години и половина по-късно", или от сантименталност, бе нежеланието да се приближа до книгата, когато стъпя в книжарница. Просто, поредицата ми се вижда завършена и мислех, че ако протегна ръка към "Фор", нещо ще се промени.
  Преди няколко дни, обаче реших все пак да я прочета. За мен се оказа голяма изненада, колко всъщност ми хареса книгата. Винаги съм обичала Тобиас и това, че разбрах как той изживява инициациата и как се бори, обича, тъжи и се измъчва от миналото си, ме накара да го заобичам още повече.
 Един от любимите ми моменти е, когато решава да си направи татуировката, и процеса на направата и. Тези знаци изобразени върху гърба му имат голямо значение както за героя, така и за нас читателите и всеки открива своя смисъл в тях. Дори за самият Тобиас те имат няколко значения. Незаличим белег, напомнящ за миналото, Дивергент, това, че не се определя към само една каста, а към всички:
"- Според мен допускаме грешка-...-Всички подценяваме и пренебрегваме добродетелите на останалите касти, докато се опитваме да наложим нашите. Не желая да участвам в това. Искам да бъда едно временно безстрашен, безкористен, също така умен, и мил, и честен."
Four  Друг любим момент ми e "неговият начин да покани Трис на среща". Докато четях Дивергенти си мислех, че просто е решил да и разкрие кой е. Да я заведе в своята зона на страха, обаче и за него това да е среща, ми се изглежда нещо много интимно, емоционално... и наистина ми харесва.
А също и когато са на скалите при Ямата. едно е да четеш как се е почувствал и какво е мислил единият герой, но да гледаш през очите и на двамата... страхотно е!

Любим цитат:
"- Доволен съм.- заявявам решително.Не ме интересува какво твърди тя... в тази стая не съм в безопасност.Няма безопасни стаи, няма безопасни истини, няма безопасни за изречени тайни.
 
Имам още няколко, но като че ли този ми е най-любимият.

Незнам какво друго да напиша за тази книга всъщност, освен че е едно страхотно допълнение към поредицата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар