събота, 21 февруари 2015 г.

Загубена сред дните...

Последната седмица ми се случиха доста неща... повечето, от които неприятни. Нямам желание за нищо. Не ми се излиза с приятели, не ми се среща с хора, не ми се излиза от вкъщи, не ми се гледат филми, не ми се четат книги... искам просто да се махна, да отида някъде, където никой, не ме познава и където нямам проблеми...Искам отново да съм усмихната  и хората около мен да спрат да ме питат какво ми има. Искам да има значение дали съществувам в този огромен свят. От изминалата седмица помня една топла прегръдка, едно желание за усмивка, една глава подпряна на нечие коляно, числото 900, числото 500, едно зараждащо се  приятелство и какво е усещането да не оценяват труда ти, топло кафе с мляко . Написани тук, тези изрази разделени от запетаи, за повечето хора не значат нищо така написани, но за мен тези взаимнобалансиращи се думи, са единственото нещо, което ме крепи да не рухна.

Няма коментари:

Публикуване на коментар