вторник, 17 февруари 2015 г.

Къде бях...

mulan | via Tumblr Мина доста време откакто писах за последно. Исках малко почивка. Да не се занимавам с нищо. През последните две седмици, които се изнизаха много бързо, всеки ден си намирах оправдания да се отдалеча от компютъра. Първо трябваше да се преинсталира, после ходих до близкия голям град. От там си взех си една карирана ризка и два лака на Rimmel 60 seconds( бяха намалени ) и първото ми червило на essence. Цяла седмица (9-13 фев.) ходих по задачки и се прибирах към 17ч. и трябваше да уча. Като междувременно във вторник минах и през еконт да си взема пратката с книги ( Пазителят-Лоис Лаури, Първите две книги от Трил- Аманда Хокинг). На 13 вечерта излязох с приятелки и Алекс ( който не бях виждала от цяла седмица ) се Untitledпромъкна, докато не бях на масата си и ми открадна портокаловото резенче... В събота Valentine's day сутринта трябваше да отида на репетиция. Не съм ви споменавала, обаче, с класа ми правим театър. Имам малка роля, влизам едва три пъти за по около 3-4 мин, но много се притеснявам... Вечерта се събрахме на домашно girls  парти у Мирга, за да отпразнуваме Трифон Зарезан. Беше много забавно, имаше игра на роли, храна, снимки, храна, забавни клипчета , храна и сладки приказки. Прибрах се към 2 и половина през нощта и се тропясах на леглото. В понеделник трябваше са правим контролно по география. Аз обаче не бях учила и избягах от часа с още двама съученика, което беше много странно защото ние по принцип не бягаме от часове. Отидохме на кафе. След часовете пак отидох на кафе и след като сутринта нямах време да закуся, съответно вече бях тотално изгладняла и хукнах да си купувам храна. Днес не стана нищо интересно само се Ëèäèÿ äîâîëüíà.gifприбрах по- рано от очакваното. От към книги съм тотално забила. След маратона, който си направих в последно време, в момента изобщо не ми се чете. Започнала съм Железния светилник и 18% сиво на Захари Карабашиев, но не съм ги бутвала от известно време. Преди няколко дни пробвах да чета Сняг вали, но след половината на първата история се отказах. А аз по принцип не оставям книга незавършена! Изобщо не ме грабна и самия начин на писане ми беше толкова обикновен, небрежен в неприятния смисъл на думата, все едно бях седнала с непознат на пейка в парка и той ми говори пълни врели- некипели. С нищо не ме гребна, а аз се надявах да ми хареса. Последната книга, която прочетох беше Ще те чакам на Джей Лин и понеже първо прочетох втората, искам да заявя, че първата ми хареса повече. И Кам и Ейвъри са страхотни, милички, лудички, с мрачно минало и ги обичам. Не, че не харесвам Джейс и Тереза. Щеще ми се само Джейс да присъстваше повече и в първата книга. Нали все пак във втора го представят като най- добрия приятел на Кам.
Е това беше...
П.П.- завърнах се в Tumblr: тук

Няма коментари:

Публикуване на коментар