вторник, 27 януари 2015 г.

За ровенето в главите на хората, Плевен и Къде беше на Гейл Форман.

Винаги ми се е искало да мога да чета мисли. Защо ли? Може да звучи егоцентрично, но винаги съм искала да зная мнението на хората за мен ( и не само). Не онова замаскираното с фалшиви усмивки, милувки и всякакви физиономии.Нова реално мнение което се крие в главите на хората. Смятам, че повечето хора не са искрени нито в намеренията си, нито в реалните си действия, нито с думите които изричат. Винаги има нещо подмолно, и всеки търси начин сам да си намери мястото в света било то и за сметка на някой друг.
Мисля, че вече малко се изтърка да пиша за това колко съм затрупана с домашни и т.н. и затова ще спомена само, че вече съм оформена по всичко и единственото, за което трябва да се тревожа е проекта ми по математика, но пък той е почти готов така, че ... В събота ходих до Плевен с родителите си. За пръв път бях в този град и ми се искаше времето да беше малко по-хубаво и да разполагам с повече време да разгледам града. Истината е, че това което видях ми се стори приятен град. Забелязах, че гарата е точно до мола, в който естествено се отбих и се сдобих с тъмно кафяви дънки с висока талия и светла блузка от много приятна материя. В края на декември/ началото на януари се сдобих с няколко (10) книги и да се похваля, че като изключим тази която в момента чета (Къде беше?- Гейл Форман) ми остават още две.Колкото до Къде беше? искам само да кажа, че първата книга си я взех след като изгледах филма и някак не ме впечатли особено, не ме грабна с нищо (след време може би ще и дам още един шанс) , но тази ми харесва доста. Интересно ми е да прочета как вижда нещата главният герой и в двете книги, Адам, и как се чувства. Да си призная Адам и Мия малко ме дразнят. Тя защото е загърбила живота си макар и да не е останало много от него. Разбирам, че тази трагедия я е променила завинаги, но въпреки това и се дразня, че е зарязала Адам по този начин. На него пък му се дразня защото един вид обвинява нея, въпреки че я е пуснал, той все още се държи за спомените и не иска да продължи напред.Ще видим какво ще излезе накрая...
П.П. До преди 20 мин. бях навън и времето е страхотно...Все едно е пролет.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...