неделя, 18 януари 2015 г.

Мразя Ирина, затова се хвърлям през моста и се озовавам на ледена пързалка.

Три думи. Кажи ги и ми идва да се хвърля през някой мост.
Краят на срока. disney gif | Raiders of the Lost Tumblr
An image on imgfaveПоследната седмица беше гадна, не толкова колкото беше предишната и не толкова колкото ще бъде тази, но все пак...Поне по физика си почивах последните няколко часа, защото заради лошия/добрия ми късмет ме изпитаха първа, а 2 от 3-те ни часа седмично са първи. Знам, че поне по История съм оформена, по английски ни изтезават с есета и правене презентации (което отне половината част от днешния ми ден). Смятах, че съм оформена и по биология, но видиш ли госпожата съвсем случайно ни каза, че във вторник ще правим контролно ( за което мислех да уча днес, но както казах... английски). Утре ще разбера как съм се справила по химия, а четвъртък може би ще правим контролно.Тази седмица май е и класното ми по български, по математика започнахме статистиката и вече всеки си има проект, той поне е за другата седмица, и есето по философия за сряда... пълен ужас... не ми стига мястото в органайзера да си отбелязвам за какво имам да се подготвям. Странно ли е, че не помня какво друго правих тази седмица? Главата и е запълнена с дати за контролни и крайни срокове. От часовете прекарали в училище се сещам само за моментите, в които ме изпитват/правя контролно/стоя полу-заспала и чакам да си тръгна, а когато го направя отново уча! Сетих се, че в петък последния ни час беше свободен и вместо да ни пуснат да си ходим, ни затвориха във видеозалата със 5-ти клас. Ситуацията беше следната: Влиза 11 клас и всички хора в стаята под 1.50 м се обръщат към нас и ни следят с малките си очички. Така беше през цялото време. Госпожата им пусна някакъв филм , а те започнаха да се оплакват, че имал субтитри и окончателно решиха , че 20-ната An image on imgfaveчовека в единия край на стаята са по интересни и ни зяпаха и подслушваха разговорите ни през цялото време. Като от време на време подмятаха по някой и друг неподходящ за тяхната възраст коментар, при което аз се възмущавах и се питах как може да знаят повече обидни думи от един средностатически единайсетокласник като мен. Но пък момчета от нашия клас не им останаха длъжни. Може да се лигавят, но когато застанат сериозно вдъхват някакъв респект на тези дечурлига и те млъкват. След като си свърших домашните задължения, като всеки петък, излязох да се видя с няколко приятелки.И се спуках от смях. На път към кафенето бяхме като на ледена пързалка. В един момент Карни се обгради отвсякъде с лед и започна да се оглежда, за някакво място лишено от него, на което да стъпи, но като не намери реши просто да допълзи до нас.
awwwwwwwwww | via Tumblr  Добрата новина е, че ми оставаха 20-тина страници от Тютюн и преди да седна да пиша го довърших. Много разочароващ край, поне според мен. Но промених мнението си за втората част. Много по вълнуваща е от първата. Харесвам Павел и Лила, характерите им и че са успели да запазят любовта си толкова дълго време. Борис и Ирина, обаче, са ми най-неприятните герои, той, толкова заслепен от жаждата за богатство и коняк, а тя нещастна от живота, който води, но промяната остана чужда за нея до края и въпреки че разбираше, разсъждаваше и без страх се изправяше пред всичко, се остави на леността, красотата и удоволствието да я завладеят напълно. Много разочарована останах точно от нея. Но затова пък си взех Железния светилник на Димитър Талев. Той обаче ще почака известно време искам да се поотърся от този тип книги. Вчера си направих малко пътешествие с още три приятелки.За това в друг пост.

Няма коментари:

Публикуване на коментар