вторник, 6 януари 2015 г.

Учене, падане и Тютюн на Д. Димов


През първата седмица от училище за Новата година не върви добре ... или поне не както си мислех, че ще е... В Понеделник на път за училище бях като на пързалка и дори се блъснах в едно дърво ... Първо се ядосвах на времето и на леда по улиците, но след това реших, че е нелепо и продължих да вървя с глупава усмивка на лице, присмивайки се сама на себе си. Все пак стигнах цяла до училище и за награда получих контролно по физика, още първия час... Пределно ясно е , че не направих нищо, но се успокоявах, че ще си оправя оценката следващата седмица на нещо подобно на семинар. Да, ама не. Оказа се, че трябва да се подготвя за семинара още за следващия час, тоест днес. И когато се прибрах и прегледах нещата си се оказа, че освен урока, имам да се подготвя по история, за контролното по биология и домашното по английски. Страхотно. Някак успях да се справя с това и дори прочетох още една глава от Тютюн. Понеже не успях да падна на път за училище, се случи когато се прибрах. Паднах по едни стълби и сега към в синини. Нагласих си алармата, за да стана по-рано днес и да си преговоря нещата, но се успах и се оказа, че след 20 минути трябва да съм в училище, а за късмет си забравих и телефона и се връщах да си го взимам.  Все още сънена и с болки в 😴😴😴корема, си разказах моята част още първия час. Понеже никой друг освен мен не беше подготвен. Оказа се, че освен това ще има и преговор , за който не ми остана време да се подготвя и за който не знаех, че ще е част от този т.н. семинар и си излязох от часа с перфектно разказан урок и нищо от преговора и с една четворка... Затова пък следващия час госпожата, по български си помисли, че съм болна , а на мен просто ми се спеше. Часа по английски не беше нищо особено. През цялото време разглеждахме домашните. Хубавото е, че имам отлична по история и направих  контролното по биология (надявам се да изкарам добра оценка). Зарибих се по една игра. Непомня как се казв,а но съученичката ми, с която деля чин по история е виновна!! Програмата ми за сряда не е толкова натоварена така, че когато се прибрах се нахраних, направих си чай и започнах да чета последните глави на Тютюн част 1 . И успях да я прочета!! Отне ми наистина ✖️follow me to get more inspirations✖️много време. Преди година започнах да я чета за първи път, но се отказах и преди известно време отново започнах. Книгата е трудна, според мен. Незнам какво да кажа за нея... Чувала съм различни мнения ... на някои им харесва, на други не...Аз мисля, че книгата има своя чар, и въпреки че на моменти ми беше безинтересна и исках да я зарежа се въздържах и стигнах до края и. Интересното в нея е, как вплита много различни персонажи, разказва за живота им, преплита съдбите им. Има своите романтични моменти, има своите тъжни моменти, има място за крайни действия и борби. Самотни души, алчни хора, работохолици, себепогълнати личности и понякога всички тези черти, само в един герой.Понякога описанията ми идваха в повече, особено подробно обяснените действия свързани с тютюна и обработката му . И сега с нетърпение протягам ръка, за да взема втората част.

Няма коментари:

Публикуване на коментар