петък, 18 август 2017 г.

Ревю: "До всички момчета, които съм обичала" на Джени Хан

  • Издателство: Ибис
  • Автор: Джени Хан
  • Брой страници: 296
  • Оценка в Goodreads: 4,5/5
"Шестнайсетгодишната Лара Джийн пази любовните си писма в кутия за шапки, подарък от майка й. Но това не са писма, които някой е писал на нея, а такива, които тя е писала. По едно за всяко момче, което някога е обичала – общо пет. Когато ги пише, тя излива сърцето и душата си и казва всичко, което никога не би се осмелила да изрече в реалния живот, защото писмата й са предназначени единствено за нея. И така до деня, в който неясно как, тайните й любовни писма биват изпратени по пощата до своите получатели. И внезапно любовният живот на Лара Джийн от въображаем се превръща в напълно неуправляем…"

  “Life doesn't have to be so planned. Just roll with it and let it happen.”

"До всички момчета, които съм обичала" е прекрасна книжка. Толкова, че ми се прииска и аз да имам умението на авторката да пиша толкова лековато и плавно, въвеждайки читателя в живота на героите и карайки го да усеща всичко. Вложена е много емоция във всеки един ред, но не по онзи наелектризиращ или страстен начин, по който са написани любовните истории. Тук я има онази сладка, младежка романтика, която да те откъсне от реалността и да те върне в гимназията. Да те накара да искаш да изпиташ всички онези ситуации, дори и сконфузните, за които се разказва между страниците.Това е една от книгите, които просто обикваш и героите ти стават милички. Просто приятни за четене.

Авторката ни представя, иначе сравнително подредения, живот на Лара Джийн, който в един момент се превръща в истинска каша. Стилът и е приятен и увлекателен, поднася историята леко и ни въвлича плавно в живота на героите. Няма да говоря за сюжета обаче, защото всичко, което трябва да знаете си е написано в анотацията, която съм поставила по-горе. Не искам да говоря много и за героите, защото лично на мен ми бе по интересно сама да вникна в тях и да ги опозная, както с добрите, така и с лошите качества. Просто искам да Ви споделя защо аз харесах книгата.

“You'd rather make up a fantasy version of somebody in your head than be with a real person.” 

Ако кажа, че историята не е клиширана, ще излъжа. Точно такава е! Но понякога човек има нужда и от такива. Приятно предвидима като чаша чай на канапето пред камината. От онези сладките, които неизбежно завършват с щастлив и предвидим край.
 "When someone's been gone a long time, at first you save up all the things you want to tell them. You try to keep track of everything in your head. But it's like trying to hold on to a fistful of sand: all the little bits slip out of your hands, and then you're just clutching air and grit.”

Харесва ми, че макар и клиширан, сюжетът е и напълно реалистичен.  Да, главната героиня е доста наивна, но като изключим това, мисля, че подобни ситуации е възможно да се случат, дори и са ми се случвали. Ехх, как се старая да не издам нещо...

 “Like everyone else that came before him, they were all to prepare me for this. I think I see the difference now, between loving someone from afar and loving someone up close. When you see them up close, you see the real them, but they also get to see the real you. He sees me, and I see him."

Един съвременен свеж тийн роман, който да Ви прави компания на плажа. Това е "До всички момчета, които съм обичала" на Джени Хан. Сладък, но носещ в себе си и щипка горчивина. Романът засяга важни теми, изправя героите пред съвсем достоверни проблеми свързани със семейството, съзряването, смъртта, колко е важно да бъдеш себе си, сестринските взаимоотношения, дори първите любови, но все пак не ги натрапва на читателя, а някак минава през тях и така позволява на четивото да си остане релаксиращо и приятно, заредено с позитивни емоции и забавни ситуации.
 “Love is scary: it changes; it can go away. That's the part of the risk. I don't want to be scared anymore.” 

До скоро,
и благодаря, че ме четете!
“But the little things are what make up life”

петък, 11 август 2017 г.

One of my days: Златоград, където са сърдечните хора

 

Здравейте, 
Вече споменах в блога, че една седмица от юли месец прекарах в Златоград като част от една от практиките ми към университета. Трябва да вметна, че по-рано тази година посетих града (линк), но тогава успях да разгледам една малка част от него. Впечатленията ми бяха доста повърхности, а има толкова много какво да се види и усети на това място!

Част от Етнографския комплекс


Част от Етнографския комплекс

Част от Етнографския комплекс

Има една особена атмосфера на спокойствие на това място. Жителите се разминават с усмивка и поздрав, и топло посрещат туристите. Усмихнеш ли им се веднъж през целия престой ще те заговарят и ведро ще помахват от дворчетата си. Златоград, където хората са сърдечни, усмихнати и готови да ти помогнат. 


В основата си практиката ми се състоеше от това да разговарям с хората и да се интересувам от живота на града. Развитието му, миналото и настоящето. Магията, от което е обгърнато градчето и неговата история. Така научих доста за него...

Част от Етнографския комплекс

Като историята за заровеното имане под един от доскоро двата останали римски моста в града. Иманяри научили за него и го открили в основите на моста, което всъщност довело до разрушаването му. 

Единственият останал и обновен римски мост в града

Или пък за трите хълма закрилници на града - Св. Георги, Св. Илия и Св. Неделя. Както и за съкровището в един от по-високите квартали, което можело да се открие само, ако мястото бива поръсено с пепел. Така щял да се види отпечатъка на човешка стъпка, а съкровището ще може да бъде извадено само, ако се пролеела кръв. 

Двора на Взаимното училище

Тези и още много истории, включително и житейски, научих от жителите на това малко китно градче на южната ни граница. 

Килийното училище в двора на старата църква "Успение Богородично"

Успях да посетя старата църква в града, основана 1834г., която е вкопана в земята. За вида и има две версии, едната е, че поради много разрушавания от османците, жителите са решили за по-сигурно да я вкопаят в земята. Другата версия е, че сградите по това време не трябвало да са по-високи от "турчин на кон".

Църква "Успение Богородично", 1834г.


Влязох и в новата джамия открита през 2014г., която се откроява с бляскавото си минаре. До нея пък се намира хотел със страхотна открита механа на последния етаж, от който се открива красива гледка. Освен нея, посетихме и още няколко ресторантчета, като единодушно решихме, че "При Славчо" и гореспомената механа беше най-вкусно. 

Минарето на новата джамия


вдясно е хотелът с механата на последния етаж, която споменавам


Посетихме Етнографския комплекс, Взаимното училище и Воденицата, които са интересни и определено биха се харесали на хора, които имат афинитет към тази област.

Взаимното училище

класна стая във взаимното училище


класна стая във взаимното училище

двора на училището и църквата "Св. Георги" до него

Из кълдаръмените улички

Тепавицата и раницата на една от колежките 😉


Градчето е едно малко съкровище и непременно Ви препоръчвам да му хвърлите едно око и да пийнете въртяно кафе, ако преминавате наблизо. Също така от там се правят и еднодневни турове до Гърция (само на 4км), от които ние обаче не успяхме да се възползваме за жалост.

Е това беше за днес,
скоро очаквайте още подобни постове!
До скоро,
и благодаря, че ме четете!

петък, 4 август 2017 г.

Прочетено през юни и юли

Здравейте, 
днес съм тук, за да обобщя какво прочетох през последните два месеца. Книгите не са много, но не са и малко. При всяко положение обаче бяха напълно задоволителни и подходящи за моментите, в които ги четях. А смятам, че последното е особено важно. 

 

*заглавието на книгата ще ви отведе до анотацията ѝ.
  • "Без милост" на Лекси Блейк, оценка 2/5
    За тази книга бях супер ентусиазирана, заради анотацията и вида на корицата. Но и с тях си останах. Книгата по нищо не се различаваше от останалите от жанра и дори на моменти ми беше леко досадна. Не се привързах към героите, нито пък им съчувствах особено, защото до един ми бяха антипатични. И все пак, ако харесвате книги от жанра, на Вас може би ще ви допадне.
  • "Сама в Париж" на Джоджо Мойс, оценка 2/5
    По начало не харесвам авторката, и колкото и странно да звучи не харесвам и "Аз преди теб". Не си падам по трагични истории, а и самият стил на авторката не ми е по вкуса. Затова си казах, че ще и дам още един шанс със тази и книга, като малко по-късно разбрах, че е съставена от романтични новели и разкази😀. И харесах първата новела. Останалите ми бяха скучни, но не бих казала чак безинтересни. Открих смисъл във повечето, но все пак не ми допадана стила и на писане и едва ли ще посегна отново към нещо нейно.
  • "Огнено сърце" на Ришел Мийд, оценка 4/5
    От много време съм започнала тази поредица и реших, че е време да я завърша. Започвайки тази книга си припомних и защо толкова ми допада историята. Ришел Мийд обвързва читателите с героите си, вълнува ги и умее да пише увлекателно. Непременно съвсем скоро ще се захвана със следващата част от поредицата.
  • "Предателка" на Олуин Хамилтън, оценка 5/5, ревю тук
    Определено много харесах тази книга! Нива над първата, само се надявам и следващите да надграждат. Героите израстват и се изправят пред нови предизвикателства, като заедно с това ни срещат отново с ориенталската култура и митология. Обичам да чета подобни книги, защото ни срещат със съвсем друг свят и вярвания.
  • "Стъклен принц" на Ерин Уот, оценка 2/5
    Е добре, тук откровено съм си разочарована. Помните ли колко очарована бях от първата книга (тук)? Ами толкова не съм от втората. Всичко ми беше не добре доизмислено, прекалено очевидно и сякаш написано ей така набързо. Героите вместо да се развиват, поне за мен, затъваха все повече и повече. Давам и две звезди защото харесвам Един от братята, Истън - забавен и добре, че беше той та да има малко развлечение от глупостта на останалите герои! (извинявам се, ако някой харесва книгата, просто на мен определено не ми допадна. затова пък две приятелки я обожават.)
  • "До всички момчета, които съм обичала" на Джени Хан, оценка 5/5
    Толкова сладка и романтична книжка. Перфектното лятно четиво. Без да се прекалява с драмите и скандалите, просто няколко тинейджъри, които са на границата да станат възрастни. Щипка романтика, семейна обстановка и много забавни моменти!

Това прочетох аз през последните два месеца. Какво ще ми препоръчате Вие, за лятно четиво? А какво четохте/ще четете на плажа тази година?

Слънчеви дни и усмивки, радвайте се на лятото!
До скоро и
благодаря, че ме четете!
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...