петък, 24 март 2017 г.

The Sound of March

Понякога, непланирано, се оказва, че целият ти ден е пълен със срещи, с цветове и енергия. Слънцето е решило да се покаже иззад облаците; 
Споделен час на по чаша лате с приятна компания;
Омайване от архитектурата и цветовете на залязващия небосвод; 
Безцелна обиколка по артериите на града, а те запомнят смеха и стъпките ми... 
И както той оставя следа в мен, така аз оставям по него.
Онези малки моменти от деня, които ти напомнят разни, важни, но обикновено натикани назад в съзнанието ни, неща...




Това са песните, които съпътстват ежедневието ми през последните седмици, а кои са Вашите? Какво Ви накара да се усмихнете днес?

сряда, 22 март 2017 г.

One of my days: Ниско и високо

Здравейте, 
Ето, че дойде ред да ви разкажа и за последната част от най-скорошното ми пътуване, а именно - крепостта Хоталич, Севлиево и Деветашката пещера. Жалко, че батерията ми свърши и имам доста по-малко, сравнително добри, кадри.  Но пък се надявам да имам възможност отново скоро да отида, специално на Хоталич и да си наваксам, защото страшно много ми хареса.


Нека обаче да започнем първо с Деветашката пещера, защото от там започна и цялото пътуване. От доста време се каня да я посетя, както между впрочем и крепостта, но колкото и да имах път натам винаги се намираше друга забележителност, която да искам да посетя повече в дадения момент.

 

Пристигнахме там доста рано, което на мен ми се стори като по-добрия вариант, защото малко преди да си тръгнем вече бяха започнали да прииждат хора. В нашата ситуация можехме на спокойствие да разгледаме, да се полюбуваме на природата и да чуем звуците на прилепите, които обитават Деветашката пещера, където всъщност се намира и една от най-големите популации на прилепи в страната.

  

А последната спирка от пътуването ни се оказа Хоталич, която се намира около град Севлиево. Пролетта беше дошла на това място. Цялото беше ошарено с минзухари и теменужки, които ми припомниха спомени от детството, как съм си правила венчета от цветовете им и съм събирала цветни букети. Всичко беше огряно от слънцето и просто приказно. 


Както казах, батерията ми се изтощи и не успях да направя достатъчно снимки или поне такива, които да ми харесат, за да споделя в вас тук. Мястото обаче наистина страшно много ми хареса и се радвам, че ни остана време да минем и през там.

 

 Пътя нагоре, към върха, е доста и се състои от стълби, но въпреки това доста бързо се изкачихме - има-няма двайсет минути, и дори не се изморих. Разкарването из София си казва думата и малко по-дълги разстояния само ме радват. А и ако крайната точка си заслужава да се види, наистина си е струвало.




Е това беше моето кратко пътешествие. И сега ми е малко тъжно, защото не съм сигурна, кога пак ще имам възможност да пътувам. Надявам се да Ви е било приятно последните няколко седмици в компанията на малко снимки и текст от моя страна. 
До скоро!

петък, 17 март 2017 г.

Ревю: "По залез" на Александра Бракен

  •  Автор: Алекс Бракен
  • Издателство: Егмонт
  • Брой страници: 576
  • Оценка в Goodreads: 4/5

    ревю на първа книга- тук.
" Руби не може да се върне назад. Ранени от непоносима загуба, тя и децата, оживели след атаката на правителството над Лос Анджелис, пътуват на север, за да се прегрупират. С тях е и затворникът Кланси Грей – син на президента и един от малкото хора с подобни на нейните способности, които е срещала.

Руби и приятелите й имат едно-единствено оръжие – опасна тайна, доказваща конспирация на правителството, чиято цел е да прикрие истинските причини за болестта, убила повечето от децата в страната. Същата тази болест, която е дарила нея и другите оцелели със сили, за които властите биха убили."

Най-накрая успях да завърша поредицата "Тъмна дарба" и трябва да призная, че съм доста удовлетворена от този факт. Вече съм ви споменавала, че в последно време поредиците малко ме натоварват и тази година съм си поставила за цел да завърша тези, които имам възможност. Макар, че последната година доста стриктно подбирах, кои да започна и всяко едно четиво да е било правилния избор и да мога да кажа само хубави неща по негов адрес, ми се иска да сложа точката.  Както я сложих и тук. 

Поредицата "Тъмна дарба" на Алекс Бракен определено е хубава и напълно си заслужава да и обърнете внимание, ако случайно сте пропуснали. Първите две книги са динамични, живи и енергични, макар мрачната атмосфера, върху която се крепи сюжета. Героите са различни, реални и объркани, като повечето тинейджъри, но и решени да направят светa по-добър, дори това да значи да жертват себе си. Затова и толкова държах да завърша поредицата. Защото наистина я харесвам.

За да съм честна обаче ще ви кажа, че през 2/3 от последната книга си мислех, колко много надежди съм възложила на тази част от поредицата и как те просто са изхвърчали през прозореца. Защото "По залез" не задоволи желанието ми за трепет, за емоции, за действие, екшън, които зародиха предшественичките ѝ.... До последните сто и петдесет страници, когато всичко избухна.. БУМ и всичко се извъртя на 180 градуса. Появи се напрежението, страниците се раздвижиха, а на героите беше вдъхнат отново живот. Ето ги и трудните моменти и жертви, променящи коренно пътя на сюжета. И тук аз си припомних защо харесвам поредицата.


“What I’m trying to get at is, as bad as everything seems, I think, at its heart, life is good. It doesn’t throw anything at us that it knows we can’t handle—and, even if it takes its time, it turns everything right side up again.” 


В тази книга наистина започнах да харесвам главната героиня. Преди това все нещо ми липсваше. Тук обаче тя наистина порасна и беше готова на всичко, за да защити както приятелите си, така и децата от лагерите. Израстването на Руби се откроява най-вече в последната част, когато се озовава в позната среда, всяваща страх в нея. Съпоставките как би реагирала няколко години по-рано, като уплашено малко момиче, и сега - напълно целенасочено и хладнокръвно, решена на всичко, ме накараха да променя мнението си за нея. Стремежа и да запази човечността на Лиъм, страшно ми се наби на очи. Да запази слънчевият и любвеобилен герой в искрената му чистота и да не позволи този ужасен свят да го поквари. Всъщност стремежа им да се запазят един друг цели. Да съберат счупените парченца и да ги сглобят отново. Защото, ако той трябваше да запази себе си, тя трябваше да се намери и да позволи на другите да я обичат такава, каквато е. 


“This whole time, from the moment we met, he’d been waiting for me to realize he’d known me all along, and he had never once wanted me to change.”


Връзката, която авторката беше изградила между Коул и Руби беше нещо много силно и същевременно нещо много нежно, като братска обич и искрено се радвах на всеки един техен момент, дали прекаран в тренировки, в уточнения по планове или просто да излеят това, което им тежи. Един на друг, защото само те можеха искрено и от първа ръка да разберат какво изпитва другия. Минаха през много... Всички герои минаха през много. Имаше премълчани истини, откровени лъжи и манипулативни игрички, но все пак героите успяха да намерят пътя един към друг. Дунди, Вида, Зу, дори и Класни, бяха страхотни персонажи и пасваха перфектно на сюжета. 


“Everyone needs reality to punch them in the face every once in a while. Keeps you on guard.”


И колкото и да не искам да си признавам това, неимоверно свързвам тази книга, дори елементи от цялата поредица с Дивергенти. Но не бих определила това като липса на оригиналност или непременно нещо лошо. Това само ми напомни за моите така любими герои, техните жертви и света, който Рот беше изградила. Напомни колко много и защо обичам поредицата.

Краят беше драматичен, от една страна, защото се затвори последната глава от една наистина страхотна история, и от друга, защото много от любимите герои не стигнаха до финала. Но беше и наситен с напрежение, с откраднати целувки с още разплетени тайни. Книга.. Не, поредица, която си заслужава всяка една отделена минута. "По залез" ще ви разтърси от емоции, ще ви накара да се влюбите в персонажите, ще ви предостави места на първи ред за една завладяваща история и ще се опита да ви опустоши. Само и дайте шанс!


 Надявам се, че когато имаш възможността да отвориш широко света си за
нови предизвикателства и срещнеш нови хора, а животът ти завие съвсем
неочаквано надолу и тръгне по нов път, ти ще направиш само едно нещо: ще
грабнеш този момент и ще го изживееш!
–Бележка от автора