понеделник, 2 октомври 2017 г.

AutumnIspo

Здравейте,
днес съм тук тъжно помахвайки на вече отминалото лято и опитвайки се със следващите редове да си докарам хубави емоции и очаквания за есента. И преди съм споменавала, че есента е много специална за мен. Обожавам цветовете, мирисът ѝ, есенният дъжд и цялостното усещане и атмосфера, които ми доставя този сезон. Тази година обаче преминаването от един сезон в друг отново е свързано с доста промени около мен и все още се опитвам да свикна, затова и ми е толкова трудно да пусна лятото да си отиде.

"Не можеш да сбъркаш звуците на приближаващата есен: шумоленето на хрупкави листа по асфалта и плясъка на крилете на ято птици, отлитащи на юг"
- Хал Борланд

https://www.pinterest.com/pin/331647960051238040/


Какво да гледате през октомври?
Смятам, че есента е идеалното време да се разположите на дивана с чаша чай и пуканки, да се завиете с одеалце и да се отдадете на разпускащи моменти в компанията на някой филм. Ако още не сте го направили, непременно ви препоръчвам да изгледате последните излезли епизоди на любимия си сериал. В моя случай това бяха последните три финални епизода на Teen wolf. Идеално се върза с периода, в който се намирам и макар да ми беше неприятно, че свърши, финалът беше задоволителен. Случи се така, че гледах няколко филма на Hallmark и се оказа, че много ми допаднаха. Затова ви ги препоръчвам, ако си падате по романтични и забавни филми тези ще ви допаднат.

Какви четива ви предлагам за есенните месеци? И какво ще прочета аз?
Съвсем наскоро пуснах ревю (тук) на "Игра на омраза" и ви казвам това, защото смятам, че ако харесвате романтичния жанр непременно ви препоръчвам да прочетете тази книга през есенните месеци. Изключително забавна и сладка, а авторката има много приятен стил на писане. Ако пък харесвате книги от типа за самоусъвършенстване или личностно израстване ви препоръчвам "#Шефката" на София Амарусо или "Girl code". Като аз самата в момента приключвам последната. Определям ги като интересни за себе си и вдъхновяващи до известна степен, но не мога да кажа, че ще ги прочетете и хоп - вече сте бизнес дами. Тоест, ако се интересувате от различната гледна точка на хората, да ще ви харесат, ако търсите нещо повече обаче - едва ли.
Какво смятам аз да прочета през идните седмици? "Човекът сянка" на Коуди Макфейдън е единият ми избор. Не посягам често към трилъри, но забелязах, че ми грабват вниманието и са ми интересни. Корицата на този ме грабна, информацията на гръбчето също, така че да видим... Следващата книга е "Ветровещ" на Сюзан Денърд. И преди съм споменавала, че първата книга ми допадна и нямам търпение да прочета и следващата. Ако скоро излезе втората част на "Гневът и зората" на Рене Анхие със сигурност и тя ще бъде прибавена към списъка.

Какво ми носи есенен дух?
Черното кожено яке. Новичките лоуфъри, с които е сдобих съвсем скоро. Кафе от Starbucks. Шала, който си взех от вкъщи последния път като се прибрах. Тъмните лакове за нокти, които така обожавам. Романтичните филми. Парата, която се издига от чашата чай в ръцете ми. И парка пред Народния театър... Нямам представа защо, но винаги когато съм там си мисля за есента. Може би тогава най ми е на сърце как изглежда... А на Вас, какво ви носи есенен дух?

Какво да правите през октомври?
Ходете на кино, разхождайте се в приказните паркове, върху килима от листа, четете книги, пътувайте преди да е станало прекалено студено, за да ни се излиза от вкъщи, увийте се в топъл шал и отидете да си вземете кафе от близкото заведение. Усмихнете се на непознат и се радвайте на всяка една минута, защото тя никога няма да се повтори.

Споделям от част моя есенен плейлист:




П.П. - имах идея да направя лични снимки, но в момента няма нито възможността да го направя. Смятам обаче, съм избрала много красив кадър от есен в Ню Йорк.

Благодаря, че ме четете!

Ревю: "Игра на омраза" на Сали Торн

  • Автор: Сали Торн
  • Издателство: Ибис
  • Брой страници: 344
  • Оценка в Goodreads: 5/5 

    "Луси Хътън и Джошуа Темпълман са главните асистенти на двамата съпрезиденти на новосъздадената издателска къща. И се мразят. Не просто не се харесват, а буквално се мразят. Принудени да делят общ офис, те не се стесняват да демонстрират открито отношението си един към друг. Както и да си погаждат малки номерца.

    Луси не може да разбере педантичното отношение на Джошуа към работата, а Джошуа е очевидно объркан от приветливото и мило отношение, което Луси проявява към всички останали колеги, но не и към него. Прекалено ярките й дрехи също не са по вкуса му.
    И когато бива обявена нова ръководна позиция, която само единият от двамата може да получи, напрежението между Луси и Джошуа заплашва да достигне точката си на кипене. Но дали в нейно лице той вижда единствено конкурентка? И защо, докато е болна, той се грижи така всеотдайно за нея? За да разбере това, Луси трябва да заложи всичко на една карта…"

Мисля, че тази книга би се харесала и на хора, които не са големи почитатели на романтичния жанр. Написана е по толкова забавен и увлекателен начин, че малко се изненадах когато открих, че това е дебютният роман на Сали Торн. Поднесена ни така, историята изобилства от хапливи, забавни и откровено комични ситуации между героите, с което непременно печели читателите. Чела съм не малко подобни романи, но спокойно мога да кажа, че "Игра на омраза"изпъква сред останалите.

Това е една забавна и симпатична любовна история, която доставя огромно удоволствие, докато се чете, заради неангажиращия и разпускащ стил на авторката. Финалът, от друга страна, е толкова очарователен, че ще ви сгрее сърцето щом затворите и последната страница.

“When you get so little of someone, you take what you can get.”

Последните четива, към които се насочвам, без конкретно да подбирам, все са свързани с книгите. В предишното ревю ви говорих за антикварна книжарница, а тук става въпрос за сливане на две издателства - коренно различни едно от друго. Както и хората, работещи в тях. Всъщност това е и основната сюжетна линия. Проблемът се изразява в това, че както шефовете едвам се понасят, така и работещите не могат да пренебрегнат различията си. Трябва да загърбят томахавката и да работят заедно. 
Така се срещаме с Луси и Джош, главни асистенти на шефовете и коренно различни едни от друг. Ежедневието им е изпълнено със съревнования, спречквания, сарказъм и взиране един в друг, чакайки някой от двамата да сгреши. Кой първи ще се предаде? 

Луси е винаги усмихната, лъчезарна и харесвана от всички. Фирмата, в която е работила преди сливането отговаря точно на нейната идентичност - придържаща се към автентичност и книгоиздаването в традиционния му и най-емоционален вид. Джош е пълна противоположност - винаги костюмиран, подреден до педантичност, в такава степен, че има риза в различен нюанс за всеки ден от седмицата. Той е момче на цифрите, на точността, винаги сериозен и уравновесен. Образът му е малка загадка както за читателя, така и за Лусинда. 

"Shyness takes so many different forms. Some people are shy and soft. Some, shy and hard. Or in Josh’s case, shy, and wrapped in military-grade armor."

Затова и е толкова интересно да се проследяват ситуациите между тях, когато са принудени да споделят един офис.Истината обаче е, че има и още неща, които правят романа интересен. Показват ни, че не винаги може да бъде угодено на всеки. Че понякога трябва да смъкнем стените, с които сме се обградили и да си живеем живота.

Макар и роман от романтичния жанр мога да кажа, че поне според мен не беше прекалено сладникав в това отношение. Аз съм читател, който обича да има елемент на романтика, но не и когато всичко се върти около нея. Точно затова и ми допадна идеята за издателствата, бизнеса и семейните отношения на героите.Определено прехвърли неколкократно очакванията ми и с удоволствие бих чела и друга книга на авторката.

сряда, 27 септември 2017 г.

Ревю: "Думи в тъмносиньо" на Кат Кроули

  • Автор: Кат Кроули
  • Издателство: Orange books
  • Брой страници: 340
  • Оценка в Goodreads: 5/5
Това е любовна история.

Историята на една книжарница, където читателите оставят писма до непознати, до любимите си хора, до поети, между страниците на книгите.

Това е историята на Хенри и Рейчъл, които някога са били най-добри приятели. В последната нощ преди да се премести в друг град, когато всички отбелязват "краят на света" , Рейчъл прави нещо, което слага край на отношенията им.

Сега тя се връща и започва работа в книжарницата, докато събира парченцата от разбитото си сърце след смъртта на брат си. Но една част от нея вярва, че бъдещето ѝ е скрито някъде между книгите и любимите ѝ хора, изпълнено с тъмносини думи на надежда и спокойствие. 



Това е втората книга на авторката, която чета и отново се убедих колко красиво пише тя. Някак успява да предаде на думите си различно звучене и усещане, усилвайки ги неколкократно. Изразява се по особено запленяващ начин и може би това е най-силното нещо, с което книгата ме спечели.

 “Sometimes, the end begins.”

"Думи в тъмно-синьо" е история за загубата и преодоляването. За преоткриването и за намирането на себе си. История за това как да изскочим от пропастта и отново да се върнем към живота. Книгата има онзи сладко-горчив вкус, който те кара безкрайно да обичаш героите, да страдаш заедно с тях и да се питаш защо са избрали да постъпят по този начин. Кара те да се замислиш за малките неща, и че не всичко е в големите цели. Припомня ти, че важно е семейството, приятелите, да си доволен от това, което те заобикаля и да правиш това, което обичаш. Не сюжетната линия е толкова специална тук, колкото самия начин, по който ти е поднесено всичко. С доза сладост и щипка сол, с финес и любов към писането и книгите. И точно с това авторката успява да ни докосне - с красотата на думите си.

Освен за отношенията между хората, това е книга и за отношението на хората към книгите. Тук авторката ни представя една интересна антикварна книжарница със секция, в която можеш да оставиш бележка в някоя от книгите - до познат, който знаеш, че обича дадената книга, или до напълно непознат, решил да посегне точно към този екземпляр. Просто да споделиш нещо с някого чрез любовта си към книгите. Интересно е да прочетеш писмата, които хората са оставили. Смятам, че добавя повече чувство и обвързаност към цялостната картина и интригува, като ни кара да се обвържем и с останалите персонажи. По този начин не се акцентира само на главните герои и разказва няколко истории за живота на няколко поколения.

Ще ви излъжа, ако кажа, че сюжета или края бяха по някакъв начин неочаквани за мен. Достатъчно подобни книги съм чела, за да ми е ясно какво ще се случи още на 50-тата страница... Важното тук обаче е, че въпреки това книгата успя да ме докосне, да задържи интереса ми и да ме развълнува. За мен авторката си е свършила чудесно работата.

Книга за любовта към книгите, за приятелството и за болката от загубата, за завръщането - към себе си и към близките си. Книга най-вече за силата и красотата на думите. Типичен young-adult роман, но и не съвсем. Има нещо повече в него от просто поредната любовна история на двама младежи на прага да станат възрастни. Има малко повече емоция и вдъхновение. Има нишки, които бавно започват да подръпват мислите ти в различни посоки и ни карат да се задълбочим. Авторката успя да ме омагьоса със стила си и да ме накара да прочета книгата на един дъх. Вълнуващ и затрогващ роман, който непременно ще остави онова странно чувство на задоволство и празнота в стомаха, когато затворите и последната страница. 

 "...and before you say it words do matter. They're not pointless. If they were pointless then they couldn't start revolutions and they wouldn't change history and they wouldn't be the things that you think about every night before you go to sleep. If they were just words we wouldn't listen to songs, we wouldn't beg to be read to when we're kids. If they were just words, then they'd have no meaning and stories wouldn't have been around since before humans could write. We wouldn't have learned to write. If they were just words then people wouldn't fall in love because of them, feel bad because of them, ache because of them, stop aching because of them, have sex, quite a lot of the time, because of them.” 

До скоро, 
Благодаря, че ме четете! 
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...